„ПЕСНЯ АНГЛИЙСКИХ СОЛДАТ”
Борис Матвеевич Лапин (1905-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕСЕН НА АНГЛИЙСКИТЕ ВОЙНИЦИ
Войнико, своя труп гласиш
да диша, в примка бил,
учи кафето да вариш
на пестелив фитил,
учи без черните очи
и без надежди днес –
тъй смъртен час ще облекчиш
сред свой Бирнамски лес.
По войнски пасища пълзят
в бран крави и овци,
каруци мазни трополят
там с голи мъртъвци,
в калта лежи подпухнал труп
с взор в сянка, без живец,
под слънце, тежко като круп
на дорест див жребец.
Ще има, знам, след пролетта
обилен урожай
и не случайно в пустота
се чува кучи лай.
О, вий, верижни мъдреци,
разбирам вашта реч –
въстават тези мъртъвци,
а нас ни чака сеч.
И полеви мужик-орач
властта ще изоре,
в прахта като синчец по здрач
дан кървав ще сбере.
* В някои сайтове стихотворението погрешно се приписва на Ръдиард Киплинг в превод на Константин Симонов.
* Бирнамски лес – гора в графство Перт в Шотландия, спомената в пророчество от трагедията „Макбет” на Шекспир.
Ударения
ПЕСЕН НА АНГЛИЙСКИТЕ ВОЙНИЦИ
Войни́ко, сво́я тру́п гласи́ш
да ди́ша, в при́мка би́л,
учи́ кафе́то да вари́ш
на пестели́в фити́л,
учи́ без че́рните очи́
и бе́з наде́жди дне́с –
тъй смъ́ртен ча́с ште облекчи́ш
сред сво́й Бирна́мски ле́с.
По во́йнски па́сишта пълзя́т
в бран кра́ви и овци́,
кару́ци ма́зни трополя́т
там с го́ли мъртъвци́,
в калта́ лежи́ подпу́хнал тру́п
с взор в ся́нка, без живе́ц,
под слъ́нце, те́жко като кру́п
на до́рест ди́в жребе́ц.
Ште и́ма, зна́м, след пролетта́
оби́лен урожа́й
и не́ случа́йно в пустота́
се чу́ва ку́чи ла́й.
О, ви́й, вери́жни мъдреци́,
разби́рам ва́шта ре́ч –
въста́ват те́зи мъртъвци́,
а на́с ни ча́ка се́ч.
И полеви́ мужи́к-ора́ч
властта́ ште изоре́,
в прахта́ като́ синче́ц по здра́ч
дан къ́рвав ште сбере́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Лапин
ПЕСНЯ АНГЛИЙСКИХ СОЛДАТ
Солдат, учись свой труп носить,
Учись дышать в петле,
Учись свой кофе кипятить
На узком фитиле,
Учись не помнить черных глаз,
Учись не ждать небес –
Тогда ты встретишь смертный час,
Как свой Бирнамский лес.
Взгляни, на пастбищах войны
Ползут стада коров,
Телеги жирные полны
Раздетых мертвецов,
В воде лежит разбухший труп,
И тень ползет с лица
Под солнце, тяжкое, как круп
Гнедого жеребца.
Должно быть, будет по весне
Богатый урожай,
И не напрасно в вышине
Собачий слышен лай.
О вы, цепные мудрецы,
Мне внятна ваша речь, –
Восстанут эти мертвецы,
А нас покосит меч.
И полевые мужики,
„Ворочая бразды”,
Вкопают в прах, как васильки,
Кровавых дел следы.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Борис Лапин (Борис Матвеевич Лапин) е роден на 17/30 май 1905 г. в Москва. Завършва Висшия литературен институт „Валери Брю¬сов” (1924 г.). Завършва Висшия литературен институт „Валерий Брюсов” (1924 г.). Пътува с геоботанически експедиции в много страни на Европа и Азия. През 1920 г. се включва в дейността на московската литературна група „Центрифуга”, а през 1922 г. организира свой литературен кръг. Превежда поезия от таджикски, персийски и други източни езици. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Новый мир”, „Художественная литература”, „Люди, годы, жизнь” и др. Автор е на стихосбирките „Молниянин” (1922 г.), „1922-ая книга стихов” (1923 г.), на книгите с проза и документална проза „Повесть о стране Памир” (1929 г.), „Тихоокеанский дневник” (1929 г.), „Журналист на границе” (1930 г.), „Набег на Гарм” (1931 г.), „Двадцать дней в Индии” (1932 г.), „Разрушение Кентаи” (1932 г.), „Америка граничит с нами” (1932 г.), „Подвиг” (1933 г.), „Канал имени Сталина” (1934 г.), „1869 год” (1935 г.), „Рассказы и портреты” (1939 г.), на киносценариите „Сын Монголии” (1936 г.), „Его зовут Сухэ-Батор” (1938 г.) и др. През 1939 г. участва като военен кореспондент в битката при Халхин Гол, а от началото на Великата отечествена война е военен кореспондент на в. „Красная звезда” на Югозападния фронт. Загива на 19 септември 1941 г. в боевете край Киев.